разпокъсал

Речник на българския език

1. разпокъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсал е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпокъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсал е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпокъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпокъсал е производна форма на разпокъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпокъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпокъсал е производна форма на разпокъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).