разпокъса

Речник на българския език

1. разпокъса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпокъса е производна форма на разпокъсам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпокъса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпокъса е производна форма на разпокъсам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпокъса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпокъса е производна форма на разпокъсам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).