разповило

Речник на българския език

1. разповило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разповило е производна форма на разповия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разповило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разповило е производна форма на разповия (мин. деят. св. прич. ср. р.).