разплул

Речник на българския език

1. разплул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплул е производна форма на разплуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплул — мин. деят. св. прич. м. р.

разплул е производна форма на разплуя (мин. деят. св. прич. м. р.).