разплуел

Речник на българския език

1. разплуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплуел е производна форма на разплуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплуел е производна форма на разплуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).