разплитало

Речник на българския език

1. разплитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разплитало е производна форма на разплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разплитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разплитало е производна форма на разплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разплитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разплитало е производна форма на разплитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разплитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разплитало е производна форма на разплитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).