разплитал

Речник на българския език

1. разплитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплитал е производна форма на разплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплитал е производна форма на разплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разплитал — мин. деят. св. прич. м. р.

разплитал е производна форма на разплитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разплитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплитал е производна форма на разплитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).