разплетете

Речник на българския език

1. разплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разплетете е производна форма на разплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разплетете — повелително наклонение, мн. ч.

разплетете е производна форма на разплета (повелително наклонение, мн. ч.).