разплете

Речник на българския език

1. разплете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разплете е производна форма на разплета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разплете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разплете е производна форма на разплета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разплете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разплете е производна форма на разплета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).