разплел

Речник на българския език

1. разплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплел е производна форма на разплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплел — мин. деят. св. прич. м. р.

разплел е производна форма на разплета (мин. деят. св. прич. м. р.).