разплачел

Речник на българския език

1. разплачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплачел е производна форма на разплача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплачел е производна форма на разплача (мин. деят. несв. прич. м. р.).