разплатил

Речник на българския език

1. разплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплатил е производна форма на разплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

разплатил е производна форма на разплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).