разплака

Речник на българския език

1. разплака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разплака е производна форма на разплача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разплака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разплака е производна форма на разплача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).