разпищявал си

Речник на българския език

1. разпищявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищявал си е производна форма на разпищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищявал си е производна форма на разпищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищявал си е производна форма на разпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).