разпищявало си

Речник на българския език

1. разпищявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищявало си е производна форма на разпищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищявало си е производна форма на разпищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищявало си е производна форма на разпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).