разпищявало

Речник на българския език

1. разпищявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищявало е производна форма на разпищявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищявало е производна форма на разпищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпищявало е производна форма на разпищявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпищявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпищявало е производна форма на разпищявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).