разпищолвал

Речник на българския език

1. разпищолвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолвал е производна форма на разпищолвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищолвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищолвал е производна форма на разпищолвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищолвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпищолвал е производна форма на разпищолвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпищолвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпищолвал е производна форма на разпищолвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).