разпиташе

Речник на българския език

1. разпиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разпиташе е производна форма на разпитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разпиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разпиташе е производна форма на разпитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).