разпитал

Речник на българския език

1. разпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпитал е производна форма на разпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпитал е производна форма на разпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпитал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпитал е производна форма на разпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпитал е производна форма на разпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).