разпил съм

Речник на българския език

1. разпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпил съм е производна форма на разпия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпил съм е производна форма на разпия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).