разпил е

Речник на българския език

1. разпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпил е е производна форма на разпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпил е е производна форма на разпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).