разпила

Речник на българския език

1. разпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпила е производна форма на разпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпила е производна форма на разпия (мин. деят. св. прич. ж. р.).