разпил
1.
разпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разпил
е производна форма
на разпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разпил
е производна форма
на разпия (мин. деят. св. прич. м. р.).