разпиел

Речник на българския език

1. разпиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпиел е производна форма на разпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпиел е производна форма на разпия (мин. деят. несв. прич. м. р.).