разпечатил

Речник на българския език

1. разпечатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпечатил е производна форма на разпечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпечатил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпечатил е производна форма на разпечатя (мин. деят. св. прич. м. р.).