разперило

Речник на българския език

1. разперило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разперило е производна форма на разперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разперило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разперило е производна форма на разперя (мин. деят. св. прич. ср. р.).