разперел

Речник на българския език

1. разперел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разперел е производна форма на разперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разперел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разперел е производна форма на разперя (мин. деят. несв. прич. м. р.).