разпердушинило

Речник на българския език

1. разпердушинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпердушинило е производна форма на разпердушиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпердушинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпердушинило е производна форма на разпердушиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).