разпердушинили

Речник на българския език

1. разпердушинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпердушинили е производна форма на разпердушиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпердушинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпердушинили е производна форма на разпердушиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).