разпервало

Речник на българския език

1. разпервало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпервало е производна форма на разпервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпервало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпервало е производна форма на разпервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпервало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпервало е производна форма на разпервам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпервало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпервало е производна форма на разпервам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).