разпервал

Речник на българския език

1. разпервал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпервал е производна форма на разпервам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпервал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпервал е производна форма на разпервам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпервал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпервал е производна форма на разпервам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпервал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпервал е производна форма на разпервам (мин. деят. несв. прич. м. р.).