разпалял

Речник на българския език

1. разпалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалял е производна форма на разпалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпалял е производна форма на разпалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпалял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпалял е производна форма на разпалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпалял е производна форма на разпалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).