разпаднел

Речник на българския език

1. разпаднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпаднел е производна форма на разпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпаднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпаднел е производна форма на разпадна (мин. деят. несв. прич. м. р.).