разочаровах

Речник на българския език

1. разочаровах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разочаровах е производна форма на разочаровам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разочаровах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разочаровах е производна форма на разочаровам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).