разочаровали

Речник на българския език

1. разочаровали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разочаровали е производна форма на разочаровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разочаровали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разочаровали е производна форма на разочаровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разочаровали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разочаровали е производна форма на разочаровам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разочаровали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разочаровали е производна форма на разочаровам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).