разочаровала

Речник на българския език

1. разочаровала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разочаровала е производна форма на разочаровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разочаровала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разочаровала е производна форма на разочаровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разочаровала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разочаровала е производна форма на разочаровам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разочаровала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разочаровала е производна форма на разочаровам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).