разочаровал

Речник на българския език

1. разочаровал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разочаровал е производна форма на разочаровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разочаровал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разочаровал е производна форма на разочаровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разочаровал — мин. деят. св. прич. м. р.

разочаровал е производна форма на разочаровам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разочаровал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разочаровал е производна форма на разочаровам (мин. деят. несв. прич. м. р.).