разотишъл

Речник на българския език

1. разотишъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разотишъл е производна форма на разотида (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разотишъл — мин. деят. св. прич. м. р.

разотишъл е производна форма на разотида (мин. деят. св. прич. м. р.).