разорял си

Речник на българския език

1. разорял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разорял си е производна форма на разоря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разорял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разорял си е производна форма на разора (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).