разоряло

Речник на българския език

1. разоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоряло е производна форма на разоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разоряло е производна форма на разоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. разоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоряло е производна форма на разора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разоряло е производна форма на разора (мин. деят. несв. прич. ср. р.).