разоръжило

Речник на българския език

1. разоръжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разоръжило е производна форма на разоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разоръжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разоръжило е производна форма на разоръжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).