разоръжавал съм

Речник на българския език

1. разоръжавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал съм е производна форма на разоръжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разоръжавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал съм е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разоръжавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал съм е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).