разоръжавал си

Речник на българския език

1. разоръжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал си е производна форма на разоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разоръжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал си е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разоръжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал си е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).