разоръжавало си

Речник на българския език

1. разоръжавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разоръжавало си е производна форма на разоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разоръжавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разоръжавало си е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разоръжавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разоръжавало си е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).