разоръжавал

Речник на българския език

1. разоръжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разоръжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоръжавал е производна форма на разоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разоръжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разоръжавал е производна форма на разоръжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разоръжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разоръжавал е производна форма на разоръжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).