разорил съм

Речник на българския език

1. разорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разорил съм е производна форма на разоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разорил съм е производна форма на разоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).