разорило

Речник на българския език

1. разорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разорило е производна форма на разоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разорило е производна форма на разоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).