разоблякъл

Речник на българския език

1. разоблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разоблякъл е производна форма на разоблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разоблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

разоблякъл е производна форма на разоблека (мин. деят. св. прич. м. р.).