разнищяло е

Речник на българския език

1. разнищяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнищяло е е производна форма на разнищям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разнищяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнищяло е е производна форма на разнищям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разнищяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнищяло е е производна форма на разнищям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).