разнебитил е

Речник на българския език

1. разнебитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебитил е е производна форма на разнебитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разнебитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебитил е е производна форма на разнебитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).